В търсене на вдъхновение

От много време имам идеята да ви споделя какво всъщност ме вдъхновява, кои са хората, местата, събитията или случките, които събуждат онзи творчески порив у мен. Но някак напоследък все повече променям собствената си представа за това на какво всъщност е следствие вдъхновението.

Скоро се опитах да сглобя в текст тези неща, които намирам за красиви и вдъхновяващи, но не се увенчах с успех, но последните дни като че ли осъзнах какво успява да развълнува душата ми по онзи магичен начин.

В момента, докато пиша това, съм на плажа , слушам музика и чета книга. Попринцип все “не намирам време” да чета, а всъщност е нещо, което много ме зарежда. Обаче “намеря” ли време да хвана книгата в ръка и запленили ме историята й – трудно я оставям докато не я приключа. В момента чета “Една година в Прованс” , все още съм в началото, но историята за това малко китно френско градче, заляга в сърцето с всяка следваща страница. Историята за двойка, която започва да гради дома си там и обикаля хубави френски заведения и пие френско вино , докосва кътчета от мен самата, които все повече излизат на повърхността през последните години.

Четейки тази книга се наслаждавам на спокойствието, което съпътства морето и попивам слънцето, което ме кара да гледам от хубавата, светла страна на всичко около мен.

Последната една седмица прекарана на морето е възможност да направя онези неща, за които все не достига времето в града.

Като това да станеш рано, за да видиш изгрева.

Сутрините ми са придружени от  вкусна закуска и си позволявам да не е нещо толкова здравословно. Няма как да мина без така любимото ми бяло фрапе, което е някак по-вкусно на морето.

После се настанявам под някой чадър, където опъвам кърпата на шезлонга и цял ден си почивам от всичко, което съпътства ежедневието ми попринцип. Този път имам времето просто да съзерцавам случващото се наоколо, да си доспя и да се насладя на жарките летни дни в бездействие.

А вечерите – нетипично за мен, но тук те са ми най-любими.

Вечерята ще бъде или вкусна риба или калмари, или някоя вкусна паста и всичко това винаги е придружено от чаша бяло вино.

И в края на деня има време и за дълга разходка из любими места, в случая Несебър. След като сме обиколили почти целия стар град, успявам да си открадна време за разходка по плажа, където се наслажадам на морската вечер и на небето, което въпреки силно осветените градове, е успяло да запази някои от най-ярките си звезди.

Точно тези моменти много често ме вдъхновяват- моментите, в които успявам да видя красотата на света около себе си и да я оценя. Моментите, в които не бързам за никъде и нямам нищо за правене и успявам просто да се замисля за това, което съм , за това, което искам да бъда, за това, за което се боря и трудя.

Тогава оценявам и моментите, в които съм продуктивна, защото когато работя усърдно, удовлетворението, което получавам в края на деня е чувство, което запалва искрицата у мен и ме кара да продължавам да правя това, което обичам, защото то има смисъл.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s