Един летен ден сред природата // Язовир Искър

Вода, планина, слънце и водни спортове – всичко, което искам от лятото.  Ако трябва да избирам, винаги бих предпочела планините пред морето, но най-хубави за лятото са язовирите, които са обградени от планината и точно заради това язовир Искър е едно от най-любимите ми места в България.  Повечето хора са ходили по селата си като деца, а аз отраснах по бреговете на язовир Искър.

 Спокойствието, което предоставя това местенце, е безценно! За мен няма нищо по-зареждащо от гледката към Рила и язовира в подножието ѝ…

Сутрините започват в пълна тишина и водата е като стъкло, а леката прохлада придава свежест на летния ден. Закуската навън сред природата е перфектното начало на деня и когато започнат да се прокрадват слънчевите лъчи между дърветата,  лека-полека започва да се усеща предстоящият жарък ден.

Когато слънцето напече и към обяд вече стане топло, е време за каране на лодка, джет, водни ски, нийборд и тн … Можеш да се къпеш във водата, да ловиш риба, да хващаш тен или просто да попиваш красотата на природата.

Но за мен най-хубавото нещо е да си на лодка или джет и да стигнеш средата на язовира, където виждаш колко невероятна е всъщност природата – виждаш планината в далечината, виждаш язовира в пълната му цялост, виждаш синьото небе с красивите бели облаци и когато си по средата между всяко едно от тези творения на природата, се чувстваш истински жив.

Вечерите винаги са съпътсвани от вкусна храна и няма как да минем без така любимото ми барбекю, защото по незнайна причина на язовира винаги всичко е по-вкусно и апетитът на всички е по-голям от обикновено. 

И накрая денят отново приключва в онази блажена тишиина, която е съпътсвана от красив огън и взиране в небето, което е обсипано с безброй звезди. Толкова звезди, че чак с малко повече вглеждане можеш да видиш Млечния път, но най-хубавото е, че с търпение – винаги виждаш падаща звезда!

За мен определено истинската почивка се крие в тишината на природата, далеч от шума на града и хората.

А язовир Искър ми е толкова на сърце – стига да успееш да се докоснеш до красивата му страна, до тази, която все още не е напълно унищожена от хората, защото колкото и да е тъжно- когато хората се докоснат до нещо, повечето пъти го променят.

Но нещото, което не може да бъде унищожено са красивите спомени, които имам от това прекрасно любимо мое място.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s