Един летен ден сред природата // Язовир Искър

Вода, планина, слънце и водни спортове – всичко, което искам от лятото.  Ако трябва да избирам, винаги бих предпочела планините пред морето, но най-хубави за лятото са язовирите, които са обградени от планината и точно заради това язовир Искър е едно от най-любимите ми места в България.  Повечето хора са ходили по селата си като деца, а аз отраснах по бреговете на язовир Искър.

 Спокойствието, което предоставя това местенце, е безценно! За мен няма нищо по-зареждащо от гледката към Рила и язовира в подножието ѝ…

Сутрините започват в пълна тишина и водата е като стъкло, а леката прохлада придава свежест на летния ден. Закуската навън сред природата е перфектното начало на деня и когато започнат да се прокрадват слънчевите лъчи между дърветата,  лека-полека започва да се усеща предстоящият жарък ден.

Когато слънцето напече и към обяд вече стане топло, е време за каране на лодка, джет, водни ски, нийборд и тн … Можеш да се къпеш във водата, да ловиш риба, да хващаш тен или просто да попиваш красотата на природата.

Но за мен най-хубавото нещо е да си на лодка или джет и да стигнеш средата на язовира, където виждаш колко невероятна е всъщност природата – виждаш планината в далечината, виждаш язовира в пълната му цялост, виждаш синьото небе с красивите бели облаци и когато си по средата между всяко едно от тези творения на природата, се чувстваш истински жив.

Вечерите винаги са съпътсвани от вкусна храна и няма как да минем без така любимото ми барбекю, защото по незнайна причина на язовира винаги всичко е по-вкусно и апетитът на всички е по-голям от обикновено. 

И накрая денят отново приключва в онази блажена тишиина, която е съпътсвана от красив огън и взиране в небето, което е обсипано с безброй звезди. Толкова звезди, че чак с малко повече вглеждане можеш да видиш Млечния път, но най-хубавото е, че с търпение – винаги виждаш падаща звезда!

За мен определено истинската почивка се крие в тишината на природата, далеч от шума на града и хората.

А язовир Искър ми е толкова на сърце – стига да успееш да се докоснеш до красивата му страна, до тази, която все още не е напълно унищожена от хората, защото колкото и да е тъжно- когато хората се докоснат до нещо, повечето пъти го променят.

Но нещото, което не може да бъде унищожено са красивите спомени, които имам от това прекрасно любимо мое място.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s